Какво си представяте при думата “самолет”? Естествено: полет към място където ви очакват приятни преживявания, напети пилоти и надяваме се усмихнати стюардеси.

   За повечето пътници самолетът е високо-технологична машина, която не се поврежда, защото ако се повреди най-вероятно ще падне. А това далеч не е така. Но дейността на хората, които се грижат за изправността на самолетите умишлено се държи в сянка, тъй като има анти-рекламен психологически ефект. Тя излиза на преден план само ако се случи най-лошото поради "техническа причина". Това са причините за само 15% от авиокатастрофите.

   Като всяка машина самолетът получава по-малки или по-големи повреди, за които пътниците обикновенно не узнават, тъй като степента на сигурност на самолетите е многократно по-висока от тази на другите машини. Тези повреди се отстраняват непрекъснато по време на така нареченото “линейно обслужване” – т.е. по време на престоите между полетите. А при “пролитането” на определени часове, кацания или през определено време, самолетите отиват на “преглед” в хангари в които техниците извършват най-щателна инспекция за дефекти, които не могат да бъдат забелязани през времето на полетите, тъй като изискват достъп, който отнема много време. Тогава се извършват и стотици тестове на различните системи, както и на цялостното функциониране на машината, правят се модификации. Тези прегледи могат да траят от три дни до няколко месеца, в зависимост от тежестта на прегледа и откритите дефекти.

   Механиците демонтират всичко, което пречи на достъпа до областта, която техниците трябва да инспектират. Прегледът, разбира се, включва и ремонт на пътническата кабина, смяна на калъфките, килима и ремонт на всички повреди. Тя самата се "оголва" до метал за да може конструкцията да бъде инспектирана отвътре.
   Техниците имат специален лиценз, по традиция наричан в България “бревет”, който им дава право да извършват инспекция, да определят вида на ремонта, и с подписа си да поемат отговорността, която е строго персонална, че самолетът е безопасен за полет. Минималното време  състоящо се от учене, изпити и практическо обучение за получаване на бревет с право на подпис за конкретен тип самолет е около шест години. Още поне 3-5 години са нужни, за да бъде един техник уверен в знанията си и да му се поставят по-отговорни задачи.Те също трябва да са в състояние да правят всичко, което правят механиците. В линейното обслужване обикновенно не работят механици, а само лицензирани техници.
   Уменията на механиците и тяхното чувство за отговорност също са от изключително значение. Много от тях откриват дефект преди инспекцията на лицензирания техник. Някои от тях също ще получат лиценз един ден след като преминат нужната теоретическа потготовка. 

   След като премине през този “балнео-санаториум”, самолетът е готов за новите си пътници.

   Тук ви представям малко снимки от “живота” в хангара на един такъв самолет. Правени са основно с GSM.

   В интерес на истината снимките не са само от един самолет, а две – тези в полет - са от Интернет.

Ето го нашият самолет - Airbus 320. Той идва за 10-годишен преглед. Пролетял е близо 20000 часа и иска да пролети поне още толкова! Освен това желае и нов облик: компанията е решила да промени цветовете и “логото”. Пред него са два месеца на земята! Ще му бъдат свалени двигателите, колесниците, задкрилките и какво ли още не!

А ето го и хангара. Само трябва малко да почака да му дойде редът, но това няма да е напразно: ще го закарат на специалната “стоянка” за пробване на двигатели, където техниците ще проверят как те работят и ще вземат данните за сверяване с изискванията.

Вече е в хангара. Това е единият му двигател. Всичките му “обтекатели” са свалени и затова можете да му видите “карантията”. Предстоят му тестове със специална апаратура, най-внимателна визуална инспекция, а също и с бороскоп, с който ще се огледат компресора, горивната камера и турбините. Ако нещо там не е много наред, ще го изпратят на ремонт в база на производителя, която е тясно специализирана в тази дейност.

А това, което стърчи пред крилото е “пилонът” на който е бил монтиран този двигател. Сваленият двигател осигурява достъп до “възлите” за монтирането му.

Тук виждаме, че техникът е забелязал пукнатини и ги е маркирал, за да може после да “отвори” (в офис компютъра, разбира се) нужните наръчници за да определи дали пукнатините могат да бъдат ремонтирани или съответният елемент трябва да се замени с нов. Въпросните наръчници се отнасят за конкретния самолет и са толкова много, че ако са на хартия биха заели половината от една “панелна” спалня.

Някога замисляли ли сте се какво има под краката ви в самолета? Ето това: греди от алуминиева сплав, кабели, стоманени въжета и какво ли още не! И тук някой е маркирал нещо по гредите – най-вероятно корозия.

А на тази снимка, механикът вече демонтира подобна греда точно пред вратата.

Тук виждаме, че старата боя е свалена “до кожа”. Освен при пребоядисване, това се прави при такива големи прегледи, за да може да се направи пълен оглед на обшивката – сантиметър по сантиметър, което прави онзи пич там горе – той не си е “просто поседнал” там.

Което не може да се каже за този върху створката на колесника – тя като че ли специално за това е направена. Механиците са в утринна 15-минутна почивка. Пушачите имат избор: 5 минути до мястото за пушене, 5 минути за цигара и 5 обратно. Непушачите също: могат да поседнат и подремнат или да си проверят SMS-ите J

Питали ли сте се дали крилата на самолета са кухи? И ако да, какво има вътре? Ами когато самолета лети крилата са резервоарите му за гориво. А преди да влезе в хангара, горивото се източва, подсушават се и се проветряват и там…влизат хора. Какво търсят там ли? Ами търсят нещо нередно, демонтират и монтират разни неща. А ето сега и вие можете виртуално да влезете вътре.

Ето, нашият самолет вече лъщи с новата си окраска. Очаква двигателите си, след това тестове - например как се прибира и пуска колесникът; как работи "управлението" - всички онези подвижни повърхности на крилата и опашните плоскости; как би работило това, което стюардесите ви обясняват в началото на всеки полет - системата за аварийно напускане на самолета и куп други неща.

А вече и те са монтирани, в момента се правят тестове на авиониката - цялото онова hi-tech радио-електронно-компютърно оборудване. След това го очаква пак “стоянката” за пробване на двигателите.


Та, като стана въпрос за самолетните компютри, те изобщо не приличат на деск или лаптопи. Те изпълняват строго определени задачи по контрол на самолетните и навигационните системи, двигателите и съобщаване и запаметяване на откази. Тенденцията е към намаляване на броят им и многофункционалност чрез software applications. Като тези тук

Всички тестове са преминали успешно и той излита за да прави това, за което е построен: да вози пътници до места, където ги очакват приятни преживявания...




…с плахата надежда никога да не го постигне края на тези негови събратя – да бъде нарязан за скрап!

 Нелепо и тъжно звучи на фона на снимката девизът на тази авиокомпания: “NOW EVERYONE CAN FLY” – “СЕГА ВСЕКИ МОЖЕ ДА ЛЕТИ”. Той вече е стар, въпреки че е прелетял сам дотук. Никой вече не го иска, защото има много високи разходи по поддръжката. Дори "децата" му - пътниците, които е возил в утробата си, някак си не биха разчитали вече на него...Не звучи ли познато?